Обещанието се дава в църква по време на Светата литургия или след нея в присъствието на енорийския свещеник, който трябва да бъде уведомяван за сформирането на всяка една Маргаритка и който разрешава нейното стартиране. По възможност е добре да присъства и свещеникът, за когото е предназначена молитвата. Обикновено групата приготвя за спомен от този ден картичка или маргаритка, изработени от нея, по една за всеки участник и за свещеника. Ако някой отвори сърцето си за любовта на Бога, може да стане член на повече Маргаритки, напр. седем, като всеки ден се моли за някой свещеник. Възможно е също, за да се увеличи броят на духовно осиновените свещеници, един човек да поеме обещанието в един и същи ден от седмицата да се моли за няколко свещеници, но тогава молитвата трябва да се моли поотделно за всеки един от тях. Тъй като досега у нас не е практикуван подобен апостолат за миряни с полагане на вечни обещания, на участниците в първата маргаритка от енория „Св.Йосиф“ бе дадена възможност да положат първоначално обещание за една година. Трябва да се прави разграничение между дадената възможност за изпитателен срок, в който човек не просто изчаква изтичането му, а съзнателно и целенасочено се бори да узрее за вечното обещание и заобикалянето на този важен момент, водещ до своеволното свеждане на маргаритката до молитва за период от време по лично предпочитание, каквато тя изобщо не е. Всички участници в първата Маргаритка продължиха вечното си обещание.