Диалог за Божието Провидение” на св. Катерина Сиенска е практична и едновременно с това непреодолимо привличаща творба на християнския мистицизъм. Света Катерина Сиенска е доминиканска терциарка (1347-1380), която я пише „в състояние на екстаз, докато е в диалог с Бог Отец”. Книгата представлява диалог между Вечния Отец (Бог Отец) и човешката душата (св. Катерина). Предлагаме ви няколко откъса от тази класическа творба на християнския мистицизъм.

ГЛАВА 110

За достойнството на свещениците, за Тайнството на Тялото Христово и за тези, които се причастяват достойно или недостойно.

Сега отговарям на въпроса ти за служителите на Светата църква. И за да можеш да познаеш по-добре истината, отвори окото на интелекта си и виж тяхното превъзходство и достойнството, до което съм ги издигнал. И понеже всяко нещо се познава по-добре чрез противоположното му, искам да ти покажа достойнството на тези, които добродетелно се грижат за съкровището, поверено от Мене в ръцете им. Така ти ще видиш по-добре окаяността на онези, които днес се хранят на гърдите на невястата”. И тогава тази душа се подчини и прикова мисълта си в Истината, където виждаше да блестят добродетелите на тези, които наистина вкусват сладостта на Божеството. И вечният Отец й рече: „Дъще прескъпа, искам най-напред да ти разкажа за достойнството, до което ги издигна Моята благост. Това достойнство минава отвъд общата любов, която храня към вас, Моите творения, които сътворих по Мой образ и подобие и отново всички ви пресътворих по благодат в Кръвта на Моя Единороден Син. Единението на Моето божествено естество и вашето човешко естество ви издигна дотам, че по достойнство и възвишеност надминавате ангелите, понеже Аз приех вашето естество, а не естеството на ангелите. Както ти казах, Аз, Бог станах човек, а човекът стана Бог именно чрез единението на Моето божествено естество с вашето човешко естество . Това величие, а именно получените от Мене съществуване и благодат, е дадено общо на всички разумни творения, но сред всички тях Аз избрах Моите служители за вашето спасение, та чрез тях да ви бъде раздавана Кръвта на смирения непорочен Агнец, Моя Единороден Син. На тях възложих да се разпореждат със Слънцето, като им дадох светлината на учението, топлината на Божествената любов и баграта, свързана с топлината и светлината – Кръвта и Тялото на Моя Син. Това тяло е Слънце, защото е едно с Мене, истинското Слънце. И двамата сме единени така, че Единият не може да се отдели, или отлъчи от Другия, както топлината в слънцето не може да се отдели от светлината, нито светлината от неговата топлина поради тяхното съвършено единение. Това слънце не се отклонява от своя кръговрат, не се отделя от него, дава светлина на целия свят и стопля всяко същество, което иска да се стопли, не го опетнява никаква нечистота и светлината му е винаги единена с него, както вече ти казах. По същия начин Словото, Моят Син, със Своята преблага Кръв е слънце. Той е истински Бог и истински човек, защото е едно с Мене и Аз с Него. Моята мощ не е отделена от Неговата премъдрост, нито топлината и огънят на Светия Дух са отделени от Мене, Отца, или от Него, Сина, понеже Той е едно с Нас. И тъй като Светият Дух произхожда от Мене, Отца, и от Сина, ние сме едно и също Слънце. Това Слънце съм Аз, вечният Бог, от Когото произхождат Синът и Светият Дух. На Светия Дух е присъщ огънят; на Сина е присъща премъдростта. В тази премъдрост Моите служители получават светлината на благодатта и раздават тази светлина в светлина и с благодарност за благодеянието, получено от Мене, вечния Отец, като следват учението на Премъдростта, Моя Единороден Син. Той е светлината, която носи в Себе си баграта на вашето човешко естество, понеже двете са единени помежду си. Светлината на Моето божествено естество бе единена с баграта на вашето човешко естество. Тази багра светна, когато се укрепи в Христос благодарение на силата на Божествеността, която е Божието естество. Вие получихте светлината чрез въплътеното Слово, напоено и замесено със светлината на Моята Божественост, която е Божието естество, и с топлината и огъня на Светия Дух. На кого съм предал раздаването му? На Моите служители в мистичното тяло на Светата църква, та като ви давам Тялото Му за храна и Кръвта Му за питие, да имате живот. Казах ти, че това Тяло е слънце. А Тялото не може да ви бъде дадено, без да ви бъде дадена и Кръвта, нито може да ви бъде дадена Кръвта без душата на въплътеното Слово, нито душата и Тялото без Моята Божественост, Божествеността на вечния Бог, понеже едното не може да бъде разделено от другото. Вече ти казах на друго място, че Божественото естество никога не се отделя от човешкото естество, понеже не може да ги раздели нито смъртта, нито някаква друга причина. Така в това пресладко Тайнство в белотата на хляба получавате цялата Божествена същност. И както слънцето не може да се раздели, така и в бялата хостия не може да се раздели Този, Който е напълно Бог и напълно човек. Да предположим, че хостията бъде разчупена. Дори ако беше възможно да я направим на хиляди парченца, във всяко от тях е Христос, напълно Бог и напълно човек. Когато се разчупи едно огледало, не се разчупва образът, който се вижда в него. По същия начин когато се разчупва хостията, не се разчупва нито Бог, нито човекът, но във всяка частица се съдържат изцяло. И сам по себе си той не се смалява, както се вижда от следващия пример с огъня. Ако ти имаш светилник и хора от целия свят идват да си запалят от тебе, светлината няма да намалее от това запалване, но всеки ще я има напълно. Истина е, че един има по-голям дял от тази светлина, а друг – по-малък, понеже всеки получава толкова светлина, колкото е горивото, което носи. И за да разбереш по-добре, ето ти друг пример. Представи си много хора със свещи и единият има свещ, тежка една унция, друг – две или шест унции, трети – една либра, а четвърти – още повече, и всички отиват към светлината, за да си запалят свещите. Вярно е, че във всяка запалена свещ, било голяма, било малка, се вижда цялата светлина, тоест същата топлина, цвят и светлина. И въпреки това ще видиш, че този, който носи свещ от една унция, има по-малко светлина, отколкото носещият свещ от една либра. Същото се случва и с приемащите светото Причастие. Човекът носи своята свещ – своя свят копнеж, с който приема и поема това Тайнство. Но тази свещ сама не гори, а се запалва от получаването на това Тайнство. Повтарям, не гори, защото вие сами по себе си сте нищо. Вярно е, че съм ви дал гориво, с което можете да храните в себе си тази светлина и да я придобивате. Това гориво е любовта, понеже Аз ви създадох от любов, и затова не можете да живеете без любов. Съществуването, дадено ви от любов, се благоустройва в Светото кръщение, което получавате по силата на Кръвта на Словото. По друг начин не можете да имате дял в тази светлина, но ще бъдете като свещ без фитил, която не може нито да гори, нито да приеме светлината в себе си. Такива ще бъдете и вие, ако не сте получили в душите си фитила, който се подпалва от тази светлина, тоест пресветата вяра, заедно с благодатта, която получавате в Светото кръщение чрез порива на душата ви, сътворена от Мене и насочена към обичта. Тя така се стреми към обичта, че не може да живее без любов, нещо повече: любовта е нейната храна. Къде се запалва душата, в която има такова единение? В огъня на Моята божествена любов, в обич и боязън към Мене, в следване на учението на Моята Истина. Вярно е, че се запалва повече или по-малко в зависимост от горивото, което ще донесе и ще вложи в този огън. И действително, макар че всички имате едно и също гориво, понеже сте сътворени по Мой образ и подобие, и като християни имате светлината на Светото кръщение, все пак всеки може да израства в любовта и добродетелта колкото Му е угодно посредством Моята благодат. Това не означава, че вие променяте надестествения живот, даден ви от Мене; но можете да израствате и да се развивате в любовта към добродетелта, като в добродетелност и любов използвате свободната си воля, докато имате време. Когато премине времето, вие няма да можете да правите това. Така можете да израствате в любовта. С тази любов елате да получите Тайнството, благата и славна светлина , която дадох, за да бъде раздавана от Моите служители като ваша храна. От тази светлина получавате толкова, колкото са любовта и пламенният копнеж, които носите. Ще я получите изцяло, както ви обясних с примера за хората със свещи, с които получават светлината според теглото на свещта. Във всяка част се вижда целият неразделèн Христос, понеже, както вече ти казах, тази светлина не може да се раздели поради някакъв недостатък у вас, които я получавате, или у този, който ви я раздава. Но имате във вас толкова от тази светлина, тоест от благодатта, която получавате в това Тайнство, колкото е светият копнеж, с който се готвите да го получите. И който пристъпи към това благо Тайнство в състояние на смъртен грях, не получава в него благодат, дори да получава действително целия Богочовек, както ти казах. Но знаеш ли какво става с душата, която Го приема недостойно? Тя е като свещ, която е паднала във вода и когато я доближат до огъня, тя само съска. А едва що я е докоснал, огънят изгасва и тя остава да дими. По същия начин душата носи в себе си свещ, която е получила в Светото кръщение. После я оставя да падне във водата на прегрешението, която навлажнява фитила на светилото – получената в Светото кръщение благодат. И без да се е изсушила в огъня на светото съкрушение, изповядвайки прегрешението си, отива на трапезата на олтара, за да получи светлината. Но понеже не е готова за това Тайнство както подобава, истинската светлина не пребъдва в нея чрез благодатта, а се оттегля и душата остава в по-голям смут, угаснала и помрачена под тежестта на греха си. Единственото, което получава от това Тайнство, е съскането на угризяващата я съвест, не поради някакъв недостатък на светлината, която по никакъв начин не може да бъде накърнена, но по вина на водата, която е била в душата и е попречила на порива на душата, тъй че тя не е могла да приеме светлината. Така виж, че тази светлина, която е съединила в себе си топлината и баграта, по никакъв начин не може да бъде разделена от тях нито заради слабия копнеж на душата за Тайнството, нито заради недостатъка в душата на получаващия или на раздаващия. Слънцето, както ти казах, може да огрява нещо мръсно без да се омърси от него. По същия начин благата светлина в Тайнството не се омърсява от нищо, не се дели, нито отслабва блясъкът на светилото, нито то се отделя от своя кръговрат: то е поставено така, че целият свят е причастен с неговата светлина и топлина. Слънцето – Словото, Единородният Мой Син, не се отделя от Мене, Слънцето – вечния Отец, макар в мистичното тяло на Светата църква да се раздава на всеки, който иска да го получи. Но остава цял и вие Го имате цял, Бог и човек, както ти обясних с примера за светлината. Дори ако целият свят поиска да вземе от нея, всички ще я получат изцяло и при все това тя ще си остане цяла.

Глава 116

Бог смята преследването на Светата църква за преследване на Него Самия или на Неговите служители; това провинение е най-тежкото от всички

Може би ще Ме запиташ защо изтъкнах, че провинението на преследвачите на Светата църква е по-тежко от всички други провинения и защо не желая да се намалява почитанието, дължимо на Моите служители, независимо от техните недостатъци. Бих ти отговорил и ти отговарям, че всяко проявено към тях уважение е уважение не към тях, а към Мене по силата на Кръвта, която съм им дал да раздават. Без това щяхте да ги почитате като светските хора и не повече. Но поради служението им вие трябва да проявявате почитание към тях. Към ръцете на тези хора трябва да пристъпвате не заради тях самите, а заради силата, която Аз съм им дал, ако искате да получавате тайнствата на Църквата. Ако можете да получите тези тайнства, но не ги желаете, вие ще бъдете вече осъдени и ще умрете като осъдени. И тъй, почитанието към тях е всъщност не към тях, а към Мене и към тази славна Кръв, която е едно с Мене поради единението на Божественото естество с човешкото. И както почитанието към тях е почитание към Мене, така също и неуважението. Казах ти вече, че не бива да им оказвате почитание заради тях самите, но заради властта, която Аз съм им дал. Те не бива да бъдат обиждани, защото когато обиждате тях, Мене обиждате. Забраних вече Моите помазани да да бъдат докосвани от ръцете на светските хора. Никой не може да се извинява с думите: „Аз не извършвам неправда, не се бунтувам срещу Светата църква, но постъпвам така заради недостатъците на лошите пастири”. Този човек изрича отявлени лъжи и, сякаш ослепен от самолюбието си, не вижда – впрочем вижда добре, но се прави, че не вижда, за да скрие угризенията на съвестта си. Ще види – и вижда, че преследва не тях, а Кръвта. Към Мене е както почитанието, така и неправдата, затова Мене засягат посегателствата, подигравките, обидите, укорите и хулите към Моите служители, понеже ти казах и ти казвам, че не искам Моите помазани да бъдат докосвани от тези хора. Аз ще накажа Моите служители, а не те. Но неправедните показват колко голяма е тяхната непочтителност към Кръвта и колко малко ценят съкровището, което Аз съм дал за спасението и живота на техните души. Вие не бихте могли да получите от Мене по-велик дар от този да получите за храна Мене самия, изцяло Бог и изцяло човек . Но понеже в почитанието към Моите служители не бях почитан Аз, хората намалиха това почитание и започнаха да преследват служителите Ми, като видяха у тях много грехове и недостатъци, както ти изложих на друго място, говорейки за тези недостатъци. Ако почитанието към тях се дължеше действително на почитта към Мене, каквито и да бяха недостатъците им, нямаше да престанат да ги почитат, защото силата на тайнството не намалява поради какъвто и да било недостатък на Моя служител. Затова нека не намаляват почитанието: когато го намаляват, обиждат Мене. Това прегрешение е за Мене по-тежко от всички други, поради много причини, от които ще изложа главните три. Първата е че това, което им причиняват, го причиняват на Мене . Другата е, че прекрачват Моето наставление да не бъдат докосвани Моите служители. С това показват презрение към силата на Кръвта, която са получили от Светото кръщение, защото не се подчиняват, а вършат нещо забранено. Като са се отказали да почитат Моите служители и са започнали големи преследвания срещу тях, те са се разбунтували срещу Кръвта. Те са като гноясали членове, отрязани от мистичното тяло на Светата църква. И ако упорито продължават да се бунтуват и да проявяват непочтителност, след смъртта си ще идат на вечно осъждане. Вярно е, че ако в самия край се смирят, признаят провинението си и поискат да се помирят със своята Глава, макар и да не могат да направят това на дело, им се оказва милосърдие. Но нека не чакат този последен момент на обръщане, понеже не могат да бъдат сигурни, че ще им бъде даден. Трета причина за особената тежест на този грях е, че той е сторен умишлено и от злоба. Знаят, че не могат да го извършат със спокойна съвест, но въпреки това го правят и прегрешават. Тази обида към Мене е свързана с порочната горделивост и не носи никаква телесна услада, а напротив – похабява и душата, и тялото. Душата се похабява от липсата на благодат и често я гризе червеят на съвестта. Земните блага се прахосват в робия на дявола, а телата загиват като тела на животни. Tака този грях се върши точно против Мене и се върши не заради лична изгода или за някакво удоволствие, а със злост и с дима на горделивостта. Тази горделивост се поражда от чувственото самолюбие и от порочен страх като страха на Пилат . От страх да не изгуби властта си, той уби Христос, Моя Единороден Син. Това направиха и правят тези хора. Всички други грехове се извършват или от глупост или от невежество или от злонамереност, при която човек разбира злото, което прави, но Ме обижда заради усладата и неподреденото удоволствие, което изпитва от греха, или заради някаква полза. Обиждайки Мене, човек нанася вреда и обида и на душата си, и на ближния. Мене обижда, понеже не отдава слава и хвала на Моето име, а ближния, понеже не му дава усладата на любовта. С тези грехове такъв човек не Ме засяга, макар че пряко Ме обижда, но причинява зло на себе си. Всеки от тях Ми е неугоден поради вредата за самия човек. Но споменатата обида е нанесена пряко и точно на Мене. Останалите грехове имат някаква привидност на добро и са извършени посредством някое творение, понеже, както ти казах, всеки грях и всяка добродетел се осъществяват посредством ближния. Грехът се осъществява чрез лишаването от любовта към Мене, Бога, и към ближния. Добродетелта се осъществява чрез усладата на любовта. Като обиждат ближния, грешниците обиждат Мене. Но сред Моите разумни творения избрах тези Мои служители, които са Мои помазани, за да раздават Тялото и Кръвта на Моя Единороден Син – вашата човешка плът, единена с Моето божествено естество, така че при освещаването те се обличат в личността на Христос. И тогава виждаш, че обидата е нанесена на Словото и от това, че е сторена на Него, е сторена на Мене, понеже сме едно. Тези нещастници преследват Кръвта и се лишават от съкровището и плода на Кръвта. Тази обида, нанесена на Мене, а не на Моите служители, е за Мене по-тежка, понеже почитта и преследването се отнасят не до тях, а до Мене, тоест към славната Кръв на Моя Син, с Когото съм едно. И ти казвам, че ако от едната страна се поставят всички други грехове, които тези хора са сторили, а от другата – само този грях, именно той ще тежи в очите Ми повече от другите. Причината вече ти поясних, за да имаш повече основания да страдаш за обидата към Мене и за осъждането на тези нещастници. И така с болката и огорчението, твоето и на другите Мои слуги, благодарение на Моята благост и Моето милосърдие, да се разпръсне дълбокият мрак, обхванал тези гноясали членове, отрязани от мистичното тяло на Светата църква. Не откривам почти никого, който да скърби за преследването срещу славната драгоценна Кръв. Откривам със сигурност такива, които непрестанно запращаха срещу Мене стрелите на неподредената любов, на страха на слугата и на самолюбието си. Като слепци се втурват да почитат това, което трябва да изобличават и да изобличават това, което трябва да почитат, тоест да се смирят пред своя Началник. Заради тези пороци те са се надигнали и се надигат да преследват Кръвта.

I'm a paragraph. Click here to add your own text and edit me. I'm a great place for you to tell your story and let your visitors know a little more about you.